Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой, оковава го в “двойния пламък” на душевния му конфликт. “Две души” е творба за непрестанно продължаващото страдание.

Стихотворението "Две души" е лирическа изповед в "аз" форма за неразрешимите противоречия в душевния свят на самотната личност...

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

Интерпретативно съчинение на тема: "Страданието и търсеното спасение в разказа "Спасова могила"...

Цикълът „Зимни вечери" на Христо Смирненски разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота. Страданието е всеобщо.

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

Страданието и вярата на рицаря на печалния образ - "Дон Кихот".

Страданието витае и във външната атмосфера на града, на неговите крайни квартали и във вътрешната атмосфера на неговите "Смълчани хижи".

В творбата "Зимни вечери" поетът Христо Смирненски влага последни сили от творческия си живот,за да сподели със свойте читатели за страданието в предградието. Произведението е писано през зимата на 1922-23 година.