Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война....

Цялата поезия на Христо Смирненски е свързана с духа епохата след войните, в която се усеща социално напрежение и стремеж към съществени промени в обществения живот. Като "бард на революцията" авторът на стихотворението "Ний" е един о

Сборникът „Старопланински легенди” поставя характерната за десетилетието след Първата световна война тема за противоречивата нравствено-психологическа същност на родното.

Сравнителен анализ между "Дервишево семе" и "Преди да се родя и след това"...

След преобразяването си Мими Тромпеева не само се освобождава от бремето на физическия си недостатък, който и пречи да си намери богат съпруг, но се сдобива с огромно предимство – да вижда "същината" на хората около нея...

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават

Естетическата революция на Гео Милев като един от най-ерудираните творци в българската литература след войните е сложна. За малко повече от 10 години с темперамента на търпелив откривател поетът прекрачва класическата традиция, пропагандира и едновременн

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" открояват в нея „Епопея на забравените" - „ред от пет стихотворения", който после ще се разрасне в самостоятелен цикъл под същото заглавие. И досега този цикъл о

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалн