От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската.Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски.

"История славянобългарска" поставя началото на българската възрожденска литература, на едно ново мислене, свързано с високото национално съзнание на автора й Паисий Хилендарски...

Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек..

"История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е явление на полето на обществената мисъл на Балканите през 18век, което се оказва преломно и основополагащо за хода на започналото вече духовно и политическо съзряване на българския народ..

„История славенобългарская”, бележеща началото на Българското възраждане, е произведение с преходен характер между средновековната и новата литература.

Паисий Хилендарски е първият изразител на формиращото се българско национално самосъзнание, което търси своите идейни и художествено - емоционални основания...

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение "историйца"...

Паисий осмисля и посвещава краткия си житейски път на своята "малка книжница"...

История Славянобългарска" е предшественик на епохата на Българското възраждане. Написана е през 1762 година от отец Паисий Хилендарски....

Защита на родното в "История славянобългарска" - Паисий Хилендарски....