Поет на драматизма и раздвоението, "певец на нощта", най-лирическият творец в българската литература. С тези определения с право се титулува голямата личност, вечнотърсещата красивото и светлото душа...

Самотен е човекът в своето страдание, Гунчовото семейство е обречено на вечна бедност и незаслужено зло. Но в своя път към надеждата и спасението, към чудото на бялата лястовица другоселците внезапно намират изхода от страданието и самотата си....

“По жицата” е разказ за страданието и състраданието, за неугасващата човешка вяра в доброто, в спасението, в изцелението. В този смисъл това е разказ ...

Странджата се превръжа е опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува раните им от страданието и ежедневните изпитания...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Страданието в цикъла "Зимни вечери" на Христо Смирненски. Описва седемте части на този цикъл. Всяка част има разсъждения. Накрая има за състраданието в "Зимни вечери" и естествено заключение.

"По жицата" е разказ за една човешка драма, видяна през погледа на Петър Моканина – житейски мъдър български селянин, който разтваря сърцето си за чуждото състрадание....

Коментар върху творбата на Христо Ботев - "Майце си"....