Страданието в цикъла "Зимни вечери" на Христо Смирненски. Описва седемте части на този цикъл. Всяка част има разсъждения. Накрая има за състраданието в "Зимни вечери" и естествено заключение.

“По жицата” е разказ за страданието и състраданието, за неугасващата човешка вяра в доброто, в спасението, в изцелението. В този смисъл това е разказ ...

Повестта "Немили-недраги" е една от българските светини, защото Вазов, пресъздавайки живота на своите герои-хъшовете, разкрива най-светлото и най- достойното в българския национален характер от това време...

Христо Ботев след себе си оставя малко стихотворения , но те го нареждат сред най – великите поети. Той е поет на общочовешките вечнозначими стойности и морални качества. През неговото сърце и творчество е минало страданието на един народ...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Странджата се превръжа е опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува раните им от страданието и ежедневните изпитания...

Поет на драматизма и раздвоението, "певец на нощта", най-лирическият творец в българската литература. С тези определения с право се титулува голямата личност, вечнотърсещата красивото и светлото душа...

"По жицата" е разказ за една човешка драма, видяна през погледа на Петър Моканина – житейски мъдър български селянин, който разтваря сърцето си за чуждото състрадание....