Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано...
Всички познаваха Павле от Хисаря, обичаха го. Той срещаше гостите до южната врата на крепостния зид с весели смешки, с радостни поздравления и с подскачания. Той ги веселеше, както си знаеше и хората му даваха бакшиши...
Рада е високо, стройно и хубаво момиче с простодушен и светъл поглед, и чисто бяло лице. Тя е сираче. Отгледана е от Хаджи Ровоама и е готвена за монахиня от нея. Рада е учителка на девойките от първи клас...
Какъв прекрасен миг е детсвото! Най - вълшебният, най – истинският, но за жалост само миг.И колко примамливо е да върнем спомена за него – в кратък епизод, обикновена случка или неземен блян, изпълнил детските ни души...