Чух баща ми да ме вика по име. Беше малко обезпокоен, впил очи в мрака. От малката градинка зад воденицата му се обадих, че съм тук, но той наставнически ми викна да се прибирам, че било станало късно. Обясних му, че искам да полея, защото жегата е....
Какъв прекрасен миг е детсвото! Най - вълшебният, най – истинският, но за жалост само миг.И колко примамливо е да върнем спомена за него – в кратък епизод, обикновена случка или неземен блян, изпълнил детските ни души....
Елин Пелин тогава е на дванайсет години. Тогава той имал службата да пасе овце в планината. Щом легне край тлеещия огън той има чувството, че заспива в скута на самодива..