Чух баща ми да ме вика по име. Беше малко обезпокоен, впил очи в мрака. От малката градинка зад воденицата му се обадих, че съм тук, но той наставнически ми викна да се прибирам, че било станало късно. Обясних му, че искам да полея, защото жегата е....
Две недели минават. Македонски е изчезнал нанякаде, без да се обади. Бръчков, който съществува чрез странното милосърдие на Македонски, остава без средства и изложен на тая най-първа и най-жестока нужда -глада...
Един човек отишъл към Енювото кафене, а Еню седял сам пред кафенето си и го гледал. Не можал да го познае кой е от първия път. Човекът тръгнал, прави две-три крачки и се спрял.....
Един ден през лятото към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи...