Образите изградени от Вазов в цикъла "Епопея на забравените" са романтично-величави, идеализирани. Акцентът е поставен върху тяхната духовна същност и това извосява тези образи до святост.
Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.
Идеалът на писателя намира художествен израз в повестта "Немили-недраги". Творбата е повест за делата на борците за освобождение,забравени вече ,за техния патриотизъм нравствено величие и красота .
В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.
"Политическа зима" е сред най-мащабните като политическо мислене и най-типичните за Ботевата гражданска позиция и художествено-публицистична поетика фейлетони.
Глава I
Водещата тема е темата за житейския избор . Водещата фраза е "Ако е живот, да е живот, а ако е дрямка – да бъде дрямка, - средата никога не е богатство".