Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...

Измеренията на конфликта, поставят в центъра на романовото действие не отделния индивид, а обществените отношения.Човекът е техен продукт според световъзприятието на Реализма...