Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...