Преди всичко в образа на Бай Ганьо са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци, които са част от националната характерология.

Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най–хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.

Едва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо". Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече-на българския национален дух.

"Бай Ганьо" е художествено и очеркво – фейлетонно пресъздаване на динамичната обществена ситуация след Освобождението, характеризираща се с активните контакти на българина с чуждия свят.

Сборникът с "невероятните разкази за един съвременен българин" започва с кратко въведение, в което героят се ...преоблича. Премененият Бай Ганьо е ни повече, ни по-малко "цял европеец" - така единогласно твърдят "всички".

Опозицията байганьовско - антибайганьовско все повече се задълбочава, особено във втората част на книгата, и намира своята кулминация в "Бай Ганьо прави избори".

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека".

“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...