Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

С изящната си "простота", с двуцветния си пейзаж, с баланса между изречено и недоизказано, с музикалността си миниатюрата "Спи езерото" е един от лирическите шедьоври на П. П. Славейков...

Произведенията на Пенчо Славейков с философска и нравствено-психологическа проблематика обогатяват българската литература, разширявайки нейния духовен диапазон...

Творческото дело на Пенчо Славейков се характеризира с жанрово и проблемно многообразие.В своите произведения търси отговор на вечните въпроси,които не дават спокойстие на душата му.Поставил си за задача да осмисли по нов начин отношенията...

Наследил най-доброто от традициите на българската възрожденска литература, Пенчо Славейков открива непреходни духовни ценности в народната душевност, които въплъщава в незабравими женски образи...

Пенчо Славейков е от онези значими културни дейци, които неизменно обвързват художествените си проникновения с вечното и универсалното в света на човека...