Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат
На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".
След пет вековно робство, българския народ е необходимо отново да открие историческите си корени и националната си идентичност. Това става в епохата на българското възраждане...
Родолюбецът Паисий Хилендарски се спира обстойно на конфликта своето и чуждото , за да даде знания и вдъхне надежда на българите и вяра в тяхната ценност и значимост , като бивша могъща и славна народност, която има бъдеше.....
И двете започват с обръщения, което е белег за най-характерната особеност на Паисиевия текст неговата комуникативност, призивност, желание за диалог, общуване с читателя...
Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период...