Александър Геров създава творчество, уникално за българската култура, която (с малки изключения) се отличава с традиционно духовно здраве — едно определение на Боян Пенев за нея, в което е вложен известен упрек...

Повестта "Шинел" от Гогол. Социалната среда е неизчерпаем източник на разочарования. Човекът е отъждествен изцяло с йерархичния си сан в обществото; живее в смирение и страх, размесвайки представите си за илюзия или реалност...

Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...

Човекът от този свят е цялостен и хармоничен. В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее съобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените н

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи...

Далчев е автор, който бавно и трудно намира позиция в канона на българската поезия - поне според навиците и сроковете на собственото му съществуване.

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции...

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

Немският философ Хана Арент в своята книга "Човешката ситуация" размишлява върху значението на предметите за човека. основна характеристика на предметите е тяхната трайност във времето: те не се развалят, както например хлябът или другите храни

В поезията на Смирненски човекът е видян в битието си на месия и създател на новия социален ред, но и в битието си на жертва на един груб, несправедлив и суров свят...