"История Славянобългарска" е емблематичен текст, в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Анализ на текста, съответсващ на хронологията му.

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

След пет вековно робство, българския народ е необходимо отново да открие историческите си корени и националната си идентичност. Това става в епохата на българското възраждане...