Интерпретативно съчинение върху мотива за свободата и смъртта в стихотворението "На прощаване" на Христо Ботев.

В цялото Ботево творчество неизменно присъства идеята за свободата. В художествения свят на поета тя придобива мащабите на свръхценност, която осмисля житейската позиция на личността.

Стихотворението "На прощаване", написано през 1868 година от Христо Ботев разкрива един от най-тежките периоди за българските емигранти – турското робство. В него поетът вижда собствената си съдба, свободата и смъртта.

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Робството и свободата са основни мотиви в повествованието. Противопоставени като конкретни пространствени и времеви стойности, те характеризират светоусещането и духовната същност на героите.

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

През ренесанса и Просвещението една от най-големите ценности е свободата..

Всяка национална литературна творба изгражда герои - светци, отдали живота си в името на най-висшия и най-достоен идеал - свободата на род и родина.Несъмнено сред галетията литературни герои, пример на жертвоготовност, средищно място заема Странджата...