С "История славянобългарска" се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като

„История славянобългарска” е написана от светогорския монах Паисий Хилендарски през века на Просвещението,а именно 18 век.Тя е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество...

ЛИС, създадено върхи историята на Паисий, озаглавена "Паисиевата история като начин за откриване на българското и неговото място в света"...

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период...

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век.

Това е ЛИС върху "История славянобългарска", написана от Паисий Хилендарски.

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. То олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност.

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. Появата на творбата е изпълнение на един от формалните белези на задължителния цивилизационен модел от втората половина на 18 век..

"История славянобългарская" - кратък анализ на Паисиевата история.