Като първи, въвеждащ елемент се обособява уводът. Той трябва да бъде целенасочен, осъществяващ връзка с проблематиката на произведението, която ще се интерпретира по-нататък.
Не случайно, обобщавайки съществуващата литература относно функционалната употреба на пословичните текстове, английският паремиолог Н. Барли ги определя като “преносни портативни парадигми”...