Аз – Лисицата се появих под ябълковото дърво и поздравих едно малко момче.То учтиво отговори и като не ме видя, попита коя към? Представих се на малкия принц, който ми предложи да си поиграем. Онвърнах му, че не мога да играя с него, защото не съм опитоме
Най-сетне ловецът идва на себе си. Изглежда сякаш си е глътнал езика – издава някакви неясни звуци, клати глава и пухти с издадени напред устни. Ловците на шхуната го наобиколяват и с нетърпение чакат обясненията му.... .
Над селото и навред по околията се застоява страшна суша.Онемяват навред водениците.Дивота и мълчание зацаруват и изпълват с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Лазар Дъбака.....