Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.

"Зимни вечери", "Уличната жена", "Цветарка", "Братчетата на Гаврош", "Старият музикант"(план – тезис)

Всевиждащият писател" отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.

В тази творба можем да видим типичното за Елин Пелин извисяване на селяните над по-богатите и облагодетелствани хора...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."