Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

През 1926 г. книгоиздателство "Хемус" отпечатва сборника "Последна радост", съдържащ пет текста, публикувани в "Златорог" и "Демократически преглед".

Ако перифразираме думите на един от интересните френски мислители на 20-ти век - Морис Бланшо - бихме казали, че интерпретацията на литературната творба не е покорство пред текста

Разказът на Николай Хайтов "Дервишово семе" е написан в аз-форма. Изповедта веднага приковава вниманието на читателя. В произведението липсва "равното време". Няма предисловия. Още първите думи от текста въвеждат към "авантюрното

Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.