Методически анализ на урок по литература от 9-ти клас; тема: Гледните точки за човека в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Смисълът на всяко заглавие и асоциациите, които то поражда, обикновено задават един предчетивен, отворен контекст на помислени и интуитивни очаквания, който смислово се изгражда и най-често се разширява в сложността на разчетените съдържателни внушения

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.