"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

По време на посещението си в Америка Алеко Константинов има възможност да види ед­но от чудесата на природата - Ниагарския водопад. Своите впечатления от Ниагарския водопад авто­рът пресъздава в пътеписа си "До Чикаго и назад".

Когато през 1923 г. Смирненски пише "Как ще си умра млад и зелен" и не изневерява на самоироничните си нагласи, той създава и своята предсмъртна поетическа изповед - "Зимни вечери".

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

Нено и Неновица възпитават своя син неправилно, като му дават лош пример с безделния си живот. От криво разбрана обич те угаждат за всичко на Николчо: глезят го, изпълняват всички негови желания..

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.

Йордан Йовков е всепризнат български писател, чийто творби описват душевната същност на хората. Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини...