Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.

Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци.

Елин Пелин създава сборника с разкази "Под манастирската лоза", за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, който изплуват от спомените на един Божии служител.

Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.

Творческият свят на Светослав Минков е странен и необичаен за читателя, който познава повествователната традиция на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. .

Трагичният сблъсък между старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин....

В тази особена книга Елин Пелин е прибягнал и към притчовите сюжети, внушавайки ни идеята и си за сложния, изпъкнен с противоречия човешки свят( „Светите застъпници”,”Очите на свети Спиридон”. Една обиколко на свети Георги”).

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".