П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

П. К. Яворов е “мрачният” поет на своето време. “Млад -/ на младост зноя” не усетил; застинал в “мисъл тъмна”, която “коса на смърт размахва” срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от “непонятен тласък”...

Обречената надежда. Пейо Яворов е представител на две начала – индивидуализъм и символизъм. В индивидуалистичното си поприще е силно повлиян от Пенчо Славейков и убеждението му, че поезията достига целта си, когато е насочена към индивида. В поемата си...

Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад

Естетиката и философията на модернистичната, и в частност на символистичната, поезия са свързани с копнежа на лирическия Аз да улови хармонията.

В изследванията на Яворовата лирика като развой и даденост числителното "две" изпъстря изложението и на най-горещите противници на числовите подходи към художествената литература.

Събитията в романа визират около две десетилетия от втората половина на двадесетте години на 20 век до средата на четиридесеттe.

В "Дервишово семе" се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.