Анализ на стихотворението "Стон" на Пеьо Яворов, известно още под името "На Лора" - посветено на възлюбената му Лора....

Това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.

Пейо Яворов под влияние на непосредствените си преживявания, родени от интимните му връзки с Мина Тодорова и Лора Каравелова, той създава и своите прекрасни любовни изповеди една от които е "Блян"...

И в нереалната реалност на тази унесност е любовта – блян и копнеж, нежна и серафична, израз на чистото и светлото в душата. Тя е спасителка и изцелителка, тя е светъл лъч в тъмата на самотната душа...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

Ще бъдеш в бяло,Стон/На Лора,Заточеници,Две хубави очи,Градушка,Cis Moll,Ралица,Дядо Йоцо гледа,Ни лъх не дъхва хад полени,Самотен гроб,самотен кът,Сън за щастие,Спи езерото;Белостволи буки,

Сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през август 1906г...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...

Яворов е поетът, който остава в българската литература и в културната памет като един от най - тревожните и нежни, дълбинни и просветлени творци.

"Душата ми е стон. Душата ми е зов." С тези думи Яворов въвежда в своето стихотворение "На Лора", познато още под името "Стон". Но тук не става въпрос за този Яворов, който се бори за свобода на Македония – тук откриваме един