Поезията на Багряна се вписва в обновителния дух на двайсетте години на XX век със стремежа към предметност, сетивност и към промяна на стереотипите. Тази поезия е провокативна и смела, тя изгражда нов образ на жената, която иска да изяви себе си, която и
Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...
Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения и се устреми към неизследвани...
Периода след първата световна война се определя, като постсимволизъм - осъществява се своеобразна трансформация на естетиката в едно ново поколение млади поети, възпитани в духа на символизма...