Композиционни наблюдения над "Изворът на белоногата "на Петко Р. Славейков...

Петко Рачев Славейков издава своята поема „Изворът на белоногата” през 70-те години на XIX век, когато въпреки вече поставените основи на духовно пробуждане у обикновения човек все още липсва вътрешният порив, който би го довел до свободата...

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата"...

Поемата "Изворът на белоногата" е една красива и завладяваща легенда за любовта, предаността и трагичния край. В нея авторът ни разкрива своето виждане, своят идеал за българската жена...

Сега чета "Изворът на белоногата" и се питам къде е днес Гергана? Къде е нейния патриотизъм и родолюбие, нейните градини с живи цветя? Къде е неискушения човек..... .

Обаятелният образ на красивата българка от поемата "Изворът на Белоногата" изпълва с възхита творческия поглед на автора, обърнат към духовната старина на народната памет...

“Изворът на белоногата” е може би най-обичаната творба на П.Р.Славейков. Написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество. Поемата е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроенията на автора...

"Изворът на белоногата" от Пенчо Рачев Славейков, Гергана - прекрасен образ на българската девойка.

В "Изворът на белоногата" Славейков е най-близо до поуките от народното творчество. Героите са въведени в свят, в които господства философия, според която светлото и хубавото е съпътствано винаги от зло и прокоба....