Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той осмисля света: в своето "Изказване-отговор за романа "Тютюн" той поставя съзнанието в основата на всички обяснения, които дава за творчеството си
"Осъдени души’’ е творбата ,която е наложила Димитър Димов в българската литература.Наложила го е веднъж завинаги като изследовател на човешката душевност.Художник – психолог и философ. Направил го е във време, когато литературата ни...
Романът "Тютюн" от Димитър Димов e безспорният триумф на националната ни проза. Подетата от Иван Вазов романова традиция с "Под игото" не намира достойни последователи в следващите десетилетия. Развоят на българската белетристика през
Европейски по дух творец, Димитър Димов създава в творчеството си запомнящи се женски образи, в които търси и вижда не толкова национални черти, колкото универсални, трайни човешки драми. Един от тези образи е Ирина от романа "Тютюн".
Романът на Димитър Димов "Тютюн" разработва темата за възхода и грехопадението на човешката душа. Тази актуализирана библейска тема търси вечното в тезата за разрушителните страсти на човека...
В романа "Осъдени души" Димитър Димов поставя проблема за невъзможната любов – адски силната, безумно страстна и обсебваща любов на една жена, поставена в жесток, смъртен двубой с фанатизма на един монах, "напълно луд", на един облечен
Димитър Димов е един изключително оригинален творец. В своето творчество – и преди всичко в романите си – той съчетава задълбочения анализаторски подход на учения с богатото творческо въображение на художника...
През оригиналните по стил романи и драми на Димитър Димов преминава неумолимо едно критическо, разрушително начало, насочено срещу стария отмиращ свят....