Творецът утвърждава, че животът е наистина живот, когато преминава в радост от ползотворния труд, от красотата в природата и в човешките отношения.

Страданието е силно чувство, което преобръща целия духовен свят на човека. Когато то е породено от социалното положение, когато оцеляването е борба, твърде трудна за водене, когато нищетата отнема последните искри радост от детските очи, то представлява

Повествованието на "Декамерон" носи духа и стила на обикновените хора, които отстояват правото си на щастие и радост от живота...

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...

В зрелите произведения "Последна радост","3емляци","Белите рози"-се откроява специфичното в Йовковото отрицание на войната.То се ражда не в самоизчерпващото се фрагментарно описание на мирното всекидневие и зловещата смърт,а

Омировата поема "Илиада" представя голямо историческо събитие – Троянската война, която е определила съдбата на древните елини. Светът на античния човек, изграден върху контрасти – война и мир, радост и скръб, гняв и примирение дават пример на д

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.

В народното творчество е отразен духът на народа, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга...

През 1926 г. книгоиздателство "Хемус" отпечатва сборника "Последна радост", съдържащ пет текста, публикувани в "Златорог" и "Демократически преглед".

Заглавието на разказа "Последна радост" насочва към представата за нещо,което радва и утешава точно преди смъртта. Произведението е разделено от автора на десет глави.За град Газибоба е специфичен външният вид и пейзажите, къщите...