Белетристът Любен Каравелов насели прозата си със запомня¬щи се образи, които отвеждат към жизнени човешки типове на въз¬рожденската ни действителност...

Дори и най-критично настроените към белетристиката на Любен Каравелов литературни историци признават "Българи от старо време" за "най-хубавата от всичките Каравелови повести" (Б. Пенев)...

В основата на "Да се завърнеш…" е поставена темата за родното, една тема, която е подхваната от писателите на Възраждането и намира през тази знаменита епоха своя най-прекрасен израз в литературното творчество на Любен Каравелов и Христо Ботев.

Епохата, в която живее и твори Любен Каравелов – Възраждането, се характеризира с големи промени в мисленето и стремежите на българите. Основен е стремежът към свобода – лична, социална, политическа.

Повестта на Любен Каравелов "Маминото детенце" отразява живота и взаимоотношенията в едно заможно чорбаджийско семейство през миналия век. В него на почит са егоизмът, мързела, себелюбието и сребролюбието.

В повестта "Маминото детенце" Любен Каравелов разкрива чорбаджийс-ката класа от средата на 19 век в нейната същност. Тя е паразитна и възпитание-то, което дава, е вредно и неправилно. То е следствие от безсмисления и експло-ататорски чорбаджийск

В повестта "Маминото детенце" написана от Любен Каравелов се представя проблема за възпитанието на едно чорбаджийско дете на име Никола. Авторът поставя позицията и внушенията си от страната на революционер-демократ.

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска Литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов - стои цяла пропаст.

Вазовата повест "Немили-недраги", "По жицата" от Йордан Йовков, "Ангелинка" от Елин Пелин, "До Чикаго и назад" - Алеко Константинов, "Мамино детенце" на Любен Каравелов...

Биография; "Българи от старо време": Патриотичното начало; Старите българи; Светът на младите.