Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?

Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен - човекът или природата. Сякаш човекът винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи.

Спорна е мисълта на Питагор, че "човекът е мярка за всички неща", но безспорно е, че само човекът е мярка за другия и за себе си. С натрупаното познание на другите ние встъпваме в живота...

През дългата еволюция на живота върху земяна живите организми непрекъснато са се усложнявали и усъвършенствали...Човекът със своите скромни физически сили практически няма конкуренти в природата...

В своето еволюционно развитие човекът трудейки се е осъзнал нуждата от храна, подслон, удобства, изкуства и развлечения. Човекът развива тези нужди, разрешава ги благодарение на своето съзнание и въображение. Тези две черти на човешкият разум...

До средата на 70те години господства принципът, че човекът разполага напълно с природата и е по-силен от нея. След това се налага научното схващане, че човекът замърсява природата необратимо. Непознати...

Човекът и природата са неразривно свързани части на едно цяло, наречено ЖИВОТ. Пред човешката цивилизация има две алтернативи - да промени себе си, за да оцелее или да загине такава, каквато е...

Съпоставителен анализ между героините на Юго - Есмералда и Деа: "Каква бездна е жената като цяло" – възкликва Виктор Юго в романа си "Човекът, който се сме. "Писателят като че ли изживява мъките на поета Гренгоар от романа "Парижк

Увод: в разказа на Елин Пелин "По жътва" разбираме как човекът е напълно зависим от природата. И как тя има сила, която властва над човека и определя земното му битие...

Релацията "Човек - град" е проблемно ядро в поезията на Смирненски. Двата образа имат двумерен идеен строеж. В социалните му елегии човекът е разкрит като жертва на несправедливата действителност, а градът – като вместилище на злото...