Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.
За Йовков - сърцеведа и психолога, смисълът на живота е в съзиданието на красота и насладата от нейните плодове. Но красотата, през призмата на един забележителен творец има разнолики проявления. Тя е красота на тялото и очарованието на външността, така х
Макар и изграден върху класическата схема „беден-богат”, разказът не се припокрива с противопоставянето „добър-лош”. Това го различава от елин-пелиновите творби, защото Йовков не търси онова, което разделя хората, а онова, което ги сближава...
В разказа Йовков разказва за милостта и състраданието на главния герой. Как милосърдието към нуждаещиге се дарява тиха радост. За добротата и щедростта на един беден, "чудноват", както го е нарекъл автора, човек....
Йовков е писател, който интерпретира човека и неговата същност чрез универсалното поле на етиката. Чрез творчеството си той разгръща идеята за нравствената красота на човека, която се основава върху способността да се прави добро...
Красотата у Йовковия човек е особена - тя не е само физическа - понякога е "невидима за очите, а се усеща със сърцето". Външно неугледни хора (Серафим, Люцкан) поразяват с нежността и чистотата на безкористната си душа. .
Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него..