Поетът Христо Смирненски завършва жизнения си път, ненавършил 25 години, твори непълни 10 години -първите печатни работи се появяват във вестник „К,во да е” през1915 г„ последната му творба - „Приказка за стълбата”, е отпечатана в списание „Младеж” през 1

В едно динамично и бурно време на бунтове и революции, разтърсващи Европа между двете световни войни, Христо Смирненски търси в своето поетическо творчество пътища за преодоляване на неактуалната символистична визия за индивида...

Христо Смирненски е представител на нов период в българската литература – постсимволизма. Създател е на нови, оригинални ценности. Израз на "новото" в творчеството му е визията му за нов, по-добър свят...

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

В масовото читателско съзнание Христо Смирненски живее най-вече като поет на гнева на обезправените, като възторжен изразител на революционния порив по Справедливост.

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

В "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност.