Следосвобожденската действителност провокира у Вазов тревожен размисъл за разминаванията между мечтите и очакванията, свързани с независима България...

Поетическото структуриране на стихотворението представя тристъпковия модел констатация - отрезвяващи възклицания и въпроси - молитвено послание.

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..