Пейо Яворов е български поет, роден в град Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автоно

Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...

Посочен е план на стихотворението,както и разработка Трагизмът на човешкия дух в стихотворението "Песен на човека" от П.Яворов...

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....

В творчеството на поета от първото десетилетие на 20 век любовта е раздвоена между светлината и тъмнината, между щастието и болката, между реалното и възможността да стане реалност. Образът на любимата е също така двойствен...

Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Поемата "Нощ" е друго възлово, преломно произведение на Яворов. Тя е подробно анализирана в статията на Надежда Александрова...

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост. То се обуславя от .....

В произведението "Нощ" е поетична изява на синтеза м/у национално и модернистичното начало в осмислянето на драмата на личността ,тревожно лутаща се м/у полюсите на идейното и социално обезверяване и поривите към възвръщане на стремежите и идеал

В тази курсова работа се прави съпоставка между тъмната и светлата страна на любовта в лириката на Яворов.