Българската поезия в контекста на 20-те години е изчерпала символиcтичния похват и развитието й тръгва в две основни посоки - стремежа към революцията, от една страна и от друга приобщаване на националните духовни ценности към световните. Творчеството на

"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист, нито наставник, но то ни подсказва, че неговата душа е в съприкосновение с душата на героите му, и винаги с

В статията си "Бележки върху историята на романа", излязла през 1953 год., Димитър Талев пише: "В миналото са корените на настоящето, към миналото човек се обръща и в жаждата си за знания, в желанието си да познава човешкия живот, също и в

Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература. Характерната за Възраждането синкретичност се разрушава и след Освобождението творците започват да гледат на себе си като на специална категория, обособена и

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература. Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимизъм. Произведенията му продължават традицията, наследена от Пенчо Славейков,

С цялостното си творчество Ботев надраства рамките на националното битие, прониква дълбоко във философската същност на социално-политическите явления и съединява в едно минало, настояще и бъдеще. Проблемите за борбата, свободата, патриотизма, вярата в сил

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес. Освобождението позволява културните тенденции да се отворят към западноевропейския модернизъм и приобщят към общочовешките ценности. В края на Възраждане

Основни проблеми в Ботевото творчество са робството и свободата, които смислово се разширяват и обогатяват, едновременно се отнасят до конкретната историческа действителност и придобиват философски общочовешки измерения. В името на премахването на оковите

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека. Загубил възрожденско - патриархалните си устои, изоставил изконните си морални ценности, българинът все още не е от

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ