Етапи в духовното израстване на Ботев. Идеята за саможертвата и превръщането й в главна цел на живота му.

В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.

Проблемът за отмъщението и пагубните страсти на властолюбието са реалният художествен повод авторът да потърси конфликтния сблъсък на човека с хуманните ценности на времето.

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.

Да попаднеш в "сърцето на мрака", е равносилна да се оплетеш в "нежната спирала". И в двата случая си изправен пред неизвестността и загадката на живота...

Омировият епос "Илиада" е показа­телен за възгледите, разбиранията и ценностната система на античните елини.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения.

Историческата епоха, която наричаме Българско възраждане, протича във времето на XVIII и XIX век.

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.