Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

"Проглас към Евангелието" е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия "глас" на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина. Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове...

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Трагедията "Хамлет" е най-яркият израз на късноренесансовата Шекспирова концепция за човека, света и изкуството.

"Дервишово семе" е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им.

Словото на Ботев винаги присъства в сърцевината на българския дебат за ценностите и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История.

"Антигона" Софокьл създава като зрял драматург - повече от 25 години творческа дейност предшестват нейното появяване.

"Проглас към Евангелието" е възторжена възхвала на християнската идея, утвърждаване на Божието слово сред славяните след създаване на азбуката и превода на библейските текстове...