"Проглас към Евангелието" е възторжена възхвала на християнската идея, утвърждаване на Божието слово сред славяните след създаване на азбуката и превода на библейските текстове...

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика.

Трагизмът на Антигона като силна и непреклонна личност се проявява в това, че на нея й е съдено от Съдбата да защити своето разбиране за човещина с цената на крайно напрежение на волята, с огорчението, че не среща очакваното разбиране......

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Историческата епоха, която наричаме Българско възраждане, протича във времето на XVIII и XIX век.

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Идеята за подвига се ражда в живота и се претворява в изкуството в драматични епохи на напрежение и изпитание.

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

Копнежът да се завърнаш в света, който смяташ за свой дом, е една от най-старите теми за европейската литература...