"Проглас към Евангелието" е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия "глас" на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина. Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове...

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Античната драма открива трагични­те дълбочини на човешката духовност чрез творчеството на Софокъл.

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

"Азбучна молитва" е създадена около девети век от Константин Преславски. Стремежът на творбата е да обедини вярата и вярващите чрез силата на божието слово и чрез изразителността и красотата на изказаните проповеди.

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.