В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Родината и родното в лириката на Иван Вазов. Творческото наследство на Вазов. "Българският език". Хъшовете – герои и мъченици. Нравственото израстване на българина в романа "Под игото". Обикновеното и необикновеното в образа на баба Ил

Историческата епоха, която наричаме Българско възраждане, протича във времето на XVIII и XIX век.

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Трагизмът на Антигона като силна и непреклонна личност се проявява в това, че на нея й е съдено от Съдбата да защити своето разбиране за човещина с цената на крайно напрежение на волята, с огорчението, че не среща очакваното разбиране......

Омировият епос "Илиада" е показа­телен за възгледите, разбиранията и ценностната система на античните елини.

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика.

Да попаднеш в "сърцето на мрака", е равносилна да се оплетеш в "нежната спирала". И в двата случая си изправен пред неизвестността и загадката на живота...

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.