Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек...

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.

Иван Вазов е от онова поколение, което е възпитано в духа на възрожденските идеали, за които са най-святи понятията: Родина, Свобода, Безкористност, Себеотрицание.

Есе за Дон Кихот.

В този документ има две есета................................

Учителят използва себе си и качествата на собствената си личност в решаването на трудовите проблеми. В дългата и богата поредица от професионални роли всеки момент от дейността на учителя има своето неотменно и качествено обособено място в търсенето...

Същността на трагедията е в обстоятелствата, с които Хамлет се сблъсква. Разочарован от възгледите на най-близките до сърцето му и единствени помощници, той остава трагично сам. Подобно на Дон Кихот, Хамлет решава да се бори с неправдата...

Малцина знаят колко много са даровете, които Прометей прави на хората според трагедията на Есхил. Всички си спомнят, че той е откраднал за тях огъня. И толкоз.

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...