Богатството на живота е несправедливо поделена пита. Затова с право българският поет Христо Смирненски отправя укор към него...

Избрах тази тема за есе,защото тя ме провокира да разбера сама за себе си какво мисля за приятелството,вроговете и интересите.

Живеем във време, когато всекидневието ни постепенно се настанява промяната, изграждат се много нови неща.

Минава ли времето през нас? Какви са нашите престъпления? А заслужаваме ли наказанията си? Ето, на редица такива въпроси ни дава отговор уникалната творба "Престъпление и наказание" на Големият Фьодор Достоевски.

Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало.

В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.

Есе върху цитат от трагедията "Антигона"(думите на Хора)

Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й. Момчето я хванало за ръката и казало: "Ти не си хубава, ти си красива. Аз не искам да бъда с теб завинаги, аз имам нужда да бъда с теб завинаги. И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра...&

Преди настъпването на всяко отделно събитие ние разполагаме само с вероятностите за различни резултати Един много прост лабораторен пример е разпадането на радиоактивно ядро, излъчващо алфа-частица.

Така се сменят мракът и светлината,това е редът-изначален и безкраен. А редът е добро.