"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата.

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи.

Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал историческо значение на бъдещето си произведение.

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието

Литературно-интерпретативно съчинение по романа "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо.

"Илиада"на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Още след първото представяне пред кралския двор, Тартюф придобива славата на скандална пиеса.

"Евгений Онегин е аристократ, който държи повече на материалното, а не на духовното, живее безгрижно и охолно. Той няма цел в съществуването си и това го прави духовно умрял."