Гео Милев е представител на експресионистичното течение в литературата. Това ново изкуство е тържество на негативните категории в естетиката. Езикът носи разрушителната енергия на словото. Ключови фрази на това ново течение са: див, примитивен, груб, варв

Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката

Елегията “Майце си” носи белезите на съкровената изповед пред най-близкия човек на героя.

Авторът на книгата „Бай Ганьо” остава в историята на българската литература най-вече със сборника от хумористични разкази за „невероятните приключения на един съвременен българин”.

С характерно риторично настъпление текстът превръща “злодея злосторен” в Човек, достоен за похвала от самите звезди.

Поезията на Елисавета Багряна представя една нов аза началото на 20 век нагласа, която е свързана с преодоляването на типичните за символизма затвореност, самота, отчуждение, с разкрепостяване на човешката личност и отваряне на нови хоризонти пред нея.

Едно от най-значимите произведения за древността е омировата „Илиада”. Изкусно обхванатият в нея богат и значителен жизнен материал представлява блестящо художествено единство, което пази своята сила и днес. „Илиада” утвърждава земната действител

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Откровението към родното има многопосочна реализация в написаното от него. Авторът се вълнува от различните му аспекти- историята...

В поезията на Христо Смирненски градът е арена на екзистенциалната драма, възникнала в резултат на една "сгрешена", деформирана историческа перспектива...

Творчеството на Далчев е образец на тъй наречената "предметна поезия", която сменя поетиката на символизма в българската литература. В нея най-често предметната образност е съчетана със силни мисловни и емоционални енергии...