В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.

В най високата част на града била издигната статуята на щастливия принц, която всички харесвали и кмета на града, и неговите съветници, и обикновените хора, дори и децата.

Гъста мъгла е паднала през онази есен във Ветрен.Влажно и студено е,кал до колене.По разкаляната улица се движат файтони,волски коли,добитък.Цари глъчка,шум,върволяк...

Йордан Йовков е един от големите български писатели-изключителен майстор на краткия разказ.Той е емоционален, проникновен, изпълнен с разбиране и съчувствие към болката, радостта и тежненията на хората.Ярко доказателство за това е неговият разказ...

„Че то не е град като град – отишло, че се не видяло! Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление и няма край... Целият град като че е една грамадна вечно движеща се и вечно димяща фабрика.”

Еine kurze Zusammenfassung dieses klassischen Romans........

Трансформиращ преразказ от името на Бръчков на първа глава на повестта на Иван Вазов "Немили-недраги".Мнението му за обстановката и за хората извън Отечеството.Описание на обтановката в самата кръчма и хората в нея.

Онзи,който разказва е един висок мъж с дребно,надупчено от шарката лице и дълги сиви мустаци с дръзки , лукави очи.носи извехтяло палто без копчета и громкото име Македонски.Всичко което заят за миналото му...

Резюме на произведението: Жорж Дюроа (милия приятел) произхожда от нормандско селско семейство.След това простига в Париж,става дребен чиновник и мечтае за кариера. Веднъж среща на улицата свой приятел...

Високо над града се издига статуята на Щастливия принц, красива и позлатена. За очи има два ярки сапфира, а на дръзката на меча му има червен рубин. Той е живял в дворец, където не познавал нещастието, но когато е починал и са направили статуя...