В литературната история Дефо е известен като един от патриарсите на европейския реалистичен роман. Той оставя в наследство образци, които са следвани с христоматиен респект от приемниците му. Но този вид творчество е характерно за последното десетилетие..

Първият творец, който започва да се отдалечава от Средновековието и набелязва посоката за развитие на новото време, е Данте Алигиери (1265-1321). Той въплъщава неспокойния дух на Италия. Изучил цялата средновековна теология, почувствал в сърцето си...

Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество.

Епохата на "краля-слънце" Луи XIV смайва Европа с блясъка и разкоша си, с военните и политическите победи, с постиженията на френската култура. Благодарение на това френският начин на живот - бит, взаимоотношения, изкуство - завоюва трайно място

Познавачите на творчеството на Шескпир разглеждат тази творба като кулминационна точка в него, като "трагедия на прехода" от периода на комедиите към периода на трагедиите...

Първоначалното намерение на комедиогарфа Молиер е да се включи чрез комедията си "Тартюф" в битката, която се развихря през средата на 17 век между, поддръжниците на две противоположни концепции за обричането на вярващия в служба на праведния Бо

Хамлет е най-дискутираната драма, както в Шекспировото творчество, така и в цялата световна литература. Образът на главния герой-Хамлет, въплащава идеала на Шекспир за ренесансова личност и същевременно разкрива трагизма на хуманността в светът на злото..

"Граф Монте Кристо" - по мнението на болшинството литературоведи - най-добрия роман на А. Дюма, се появява в средата на преломното за жанра и направлението десетилетие - в 1844-45 г. Произведението единно и нагледно въплъщава поетиката на романт

Данте съумява да намери нова форма на конвенционални богословски идеи, а в новата форма влива ново поетическо съдържание (използвайки образа на отвъдния свят да нарисува своята съвременност ← нещо абсолютно недопустимо през Средновековието)...

Приказките на датския вълшебник на словото Ханс Кристиян Андерсен са доста далече от фолклорните образци – няма го традиционното начало, по-конкретно е представено мястото на действието, говори се за по-обикновени, по-реалистични