Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие,..

С особена натовареност в композицията на разказа "Една българка" се откроява третата част - втората среща на Баба Илийца с бунтовника. Тук отново всичко е подложено на изпитание - човечност, сила на характера, воля, морал.

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

Ботевата поезия озвучава онова трагично пространство в душата на българина, в което прискръбно проплаква наслоеното от вековете чувство за вина, за потискащата мъка и неизречената болка.

Съчинение- разсъждение върху втора и трета глава на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Анализ на стихотворение на Христо Ботев - Моята молитва.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.